Селско стопанство - Рибарство - Хранителни продукти
2. Обща политика за рибарството (ОПР )
Проблеми
- Намаляващи запаси от риба и свръхкапацитет на риболовни флоти
- Застрашени рибни видове
- Могат ли аквакултурите или рибарските ферми да спасят рибарската индустрия?
- Влияние на замърсяването на рибата от аквакултури
- Необходимост от алтернативна работа за традиционно рибарски общности
- Основни мерки за опазване, включващи страни извън ЕС
- Борба срещу незаконния риболов
ЕС е втората в света риболовна сила след Китай. С флота от над 91 000 съда, ЕС добива годишно над 7,5 милиона тона риба от риболовни райони и аквакултури. Според Европейската комисия риболовът и аквакултурите създават много необходими работни места в крайбрежните райони и насърчават благоустрояването на рибарските региони в Европа. Поради това социално-икономическият натиск върху индустрията е голям, а страните членки редовно стигат до конфликт относно правата за риболов и териториалните води. Тъй като запасите от много важни видове риба в Европейските води са достигнали опасно ниски нива, проблемът за устойчивото рибарство остава висок практически и политически приоритет.
Като част от ангажимента си за постигане на отговорно рибарство и аквакултура, общата политика за рибарството на ЕС, която беше реформирана през 2002 г., е създадена с цел осигуряване бъдещето на рибарската промишленост. Реформираната ОПР включва дългосрочни цели за поддържане на безопасни нива зрели риби във водите на ЕС, запазване на съответствието между размера на риболовната флота и цялостните рибни популации, и въвеждане на еднакви правила за риболова навсякъде в съюза.
За периода 2007 -2013 г. Европейският риболовен фонд разполага с бюджет от 2,8 милиарда евро за предоставяне на безвъзмездни помощи за устойчиво развитие на риболовния сектор. Страните-членки ще решат как да разпределят фондовете по различните приоритети, като по-голямо ударение ще бъде поставено на финансирането на планове за възстановяване на рибните запаси, вътрешно-териториалното рибарство и екологичните аквакултури.
През последните години бяха въведени по-равномерно общи правила, поради нарасналото сътрудничество между властите. Новата Агенция за контрол на рибарството в Общността Community Fisheries Control Agency ще обучи инспектори и ще координира по-доброто сътрудничество между страните-членки. Агенцията, която в момента се намира в Брюксел, трябва да се премести през 2008 г. в постоянната си централа в най-голямото риболовно пристанище в Европа - Виго, Испания.
Комисията заяви: "Морската риба е естествен, възобновяем и мобилен ресурс, [а също е и] част от общото ни наследство. Добрите запаси могат да устоят на разумния риболов, но е необходима здравословна морска среда. Риболовните и аквакултурните дейности трябва да бъдат регулирани чрез международно сътрудничество, за да бъде възможно непрекъснатото подновяване на запасите и опазването на морските екосистеми."
Макар риболовът и околната среда да са до известна степен интегрирани, има още много пространство за интеграция на всички политики, засягащи морската среда. Интегрираната политика би подобрила координацията в многостранните развития, като разширяване на пристанища, крайбрежно сондиране или изграждане на крайбрежни ветрови ферми. В момента в ЕС се подготвя Европейска морска политика.
Quick-jump to other chapters in this dossier :
Chapters
- 1.Обща политика за селското стопанство (ОССП)
- 2. Обща политика за рибарството (ОПР )
- 3. Безопасност на хранителните продукти
- 4. Key policy makers and contacts