Предприятия и индустрия
1. Политика към предприятията и индустрията
Политиката на ЕС, насочена към предприятията и индустрията, има за цел да създаде благоприятна среда за европейския бизнес и предприемачество, за икономически растеж, работа и благополучие. Тя се опитва да направи условията за бизнес по-благоприятни, така че бизнесът да се конкурира при честни и еднакви условия както в Европа, така и глобално. Политиката на Съюза се стреми също така да направи от Европа атрактивно за инвестиции и работа място, както и да подкрепя иновативните индустрии, основаващи се на високи познания.
Специфичните нужди на отделните индустрии като хранителната, ИТ или автомобилостроенето се взимат предвид, докато доброто функциониране на стратегически важните индустрии, от които зависи националната сигурност като отбраната, космонавтиката, биотехнологиите, химията и машиностроенето, трябва да бъде осигурено през цялото време.
Европейската комисия набляга на нуждата от интегрираща политика към най-разнообразни сфери като търговията, изследователската дейност, вътрешния пазар, обучението, информационното общество, регионалното развитие, данъчните разпоредби и околната среда, за да се осъзнае нуждата от по-висока образованост и да се подчертае нуждата от нововъведения в цялата индустрия в ЕС. Препятствията пред осъществяването на тези цели трябва да бъдат премахнати и регулацията трябва да бъде сведена до минимум в полза на растежа. От предприятията се изисква непрекъснато да се ангажират с устойчиво развитие, с развиване на умения в работата, с рационално използване на природните ресурси, намаляване на бедността и зачитане на човешките права.
Лисабонската конференция на най-високо равнище от март 2000 отбеляза повратен момент в тази област. Беше декларирано, че целта е ЕС да се превърне в “най-конкурентоспособната и динамична, основана на знания, икономика в света, способна на постоянен растеж с повече и по-висококвалифицирана работа и по-добра обществена обвързаност” до 2010 г.
Пред Европейския Съвет в Gothenburg беше представен нов аспект в отношението към околната среда, който залегна в стратегията за устойчиво развитие в Европа.
През декември 2006г, стратегията за растеж и работни места, заложена в Лисабонския процес на ЕС, беше стартирана отново. Президентът на Комисията Jose Manuel Barosso каза: “Европа започва да приема промените, което може да промени изцяло икономическата обстановка. За да бъдем в крак с глобализационния процес, всяка страна членка трябва да набере скорост и да се представя с пълния си потенциал.”
Според Комисията, опитите да се приложат структурни промени в икономиките на страните членки започват да дават плодове. Изследователската дейност, технологичното развитие и нововъведенията набират скорост, намаляването на бюрокрацията подобрява регулацията и бизнесклимата, особено в малките и средни предприятия.
Когато сравняваме резултатността на нововъведенията, ЕС бавно скъсява дистанцията със САЩ в последните пет години. (виж Европейската класация за нововъведенията за 2006 г.) . Финландия, Швеция, Дания и Германия са посочени като лидери в нововъведенията не само измежду страните членки, но и глобално, защото се представят много над средното ниво в иновационната сфера и влагат повече инвестиции в тази област.
Целта на ЕС е да повиши инвестициите, влагани в изследвания и развойна дейност до 3% от БВП до 2010 г., като това представлява част от стратегията на държавите за растеж и конкурентоспособност, приета на срещата в Лисабон.
Главна дирекция „Предприятия и индустрия” на Комисията включва като свои главни цели:
- подкрепа на Лисабонския процес
- намаляване на бариерите пред предприемачите в Европа и стимулиране на потенциалните нови предприемачи
- насърчаване на иновациите както в техническата сфера като допълнение към изследванията, така и в бизнес процесите
- насърчаване на повишаването на продуктивността на вътрешния пазар, особено в новите страни членки
- повишаване на глобалната конкурентоспособност на европейската индустрия, като част от рамката за устойчиво развитие.
ЕС води политика, в която се налага регулация на продуктите и тяхното производство само и единствено, когато това е абсолютно задължително. Само в специални случаи, както е във фармацевтиката, е нужно одобрение, преди продуктът да бъде пуснат на пазара.
Стриктните правила важат също за химикалите. Дългоочакван компромис беше направен през декември 2006 г. върху REACH – регистрацията, оценката, оторизацията и ограниченията на химикалите, като се предвижда да влезе в сила през юни 2007 г. Пакетът мерки REACH задължава производителите и вносителите на химикали да предоставят информация за безопасност за 30 000 химични субстанции, които се съдържат в множество продукти, които потребителите използват всеки ден. Те включват широк спектър - от пластмаса, използвана в детските играчки, мобилните телефони и домашни потреби до химикалите, използвани в почистващите препарати, боите и текстила.
Всички субстанции трябва да бъдат регистрирани за повече от 11 годишен период в новата European Chemicals Agency (ECHA) в Хелзинки. Агенцията координира дълбочинната оценка на съмнителни химикали и поддържа публичен регистър, в който потребителите и професионалистите могат да намерят информация. Работата ще започне с най-токсичните и най- много употребявани химикали. Ако по-безопасна субстанция на разумна цена може да бъде използвана, по-токсичната субстанция се заменя. Производителите са отговорни да докажат безопасността на продуктите. Със създаването на REACH се очаква да се увеличи защитата на здравето на европейските граждани и на околната среда, като се подобри и иновативният потенциал и конкурентоспособността на европейската химическа индустрия.
Quick-jump to other chapters in this dossier :
Chapters
- 1. Политика към предприятията и индустрията
- 2. Действия, свързани с политиката
- 3. Key policy makers and contacts