eu4journalists

Околна среда

1. Оформяне на политиката за околната среда

До края на 60-те години никоя европейска страна нямаше ясно дефинирана политика за околната среда. През последните 30 години обаче беше постигнат значителен напредък в създаването на една всеобхватна система за контрол на околната среда в Европейския съюз. Разглежданите сега въпроси се простират от шума до предотвратяване на натрупването на отпадъци, от химикалите до частиците във въздуха, от водата за къпане до мрежа в целия ЕС, занимаваща се с екологически катастрофи, като разливите на петрол и горските пожари.

1972 г. - Среща на високо равнище в Париж: Беше признато, че трябва да се обърне специално внимание на околната среда в контекста на икономическата експанзия и подобряването на качеството на живот. Резултатът беше първият "план за действие за околната среда". Последваха няколко подобни многогодишни програми и поредица от директиви.

1987 г. - Единен европейски акт: Повратната точка на политиката на Европейския съюз за околната среда, когато тя за пръв път влезе в договорите за Общността.

1992 г. - Договорът от Маастрихт: Тук се отиде още по-далеч, като на повишаването на защитата на околната среда се дава пълноправен статут.

1999 г. - Договорът от Амстердам: Заздравена беше правната основа за по-добра защита на околната среда и насърчаване на устойчивото развитие в целия ЕС.

Днес екологичната политика на Европейския съюз е базирана на идеята, че високите екологични стандарти стимулират иновациите и възможностите на бизнеса. Икономическата, социалната и екологичната политики са тясно интегрирани. Целта на ЕС е да осигури адекватно равнище на защита в целия ЕС, без да се пренебрегват местните условия и икономическите ограничения.

Цялата политика е основана на принципа "замърсителят плаща". Замърсителят може "да плати" или чрез инвестиция за по-високи стандарти, или като данък върху бизнеса или поради това, че потребителите използват опасни за околната среда продукти. Плащането може да бъде също под формата на изискване за събиране, рециклиране или безопасно изхвърляне на продуктите след употребата им. Комисията предложи също незаконните емисии на опасни замърсители във въздуха, водата или почвата, незаконното транспортиране и изхвърляне на отпадъци и незаконната търговия със застрашени видове да бъдат наказвани като престъпления. Обсъждат се и по-нататъшни мерки.

Като цяло околната среда е вероятно най-трудният сектор за контролиране от ЕС. Страните-членки споделят удоволствието от природните красоти на Европа, но те трябва да споделят също и такова бреме като киселинния дъжд, замърсената вода, замърсеният въздух и съхранението на отпадъци. Екстремните климатични условия също станаха по-чести, показвайки, че промяната на климата е проблем, който засяга гражданите и екологичните политики на всички равнища.