eu4journalists

Заетост - Социални въпроси - Здравеопазване

1. Предистория

Проблеми

• Поддържане на конкурентоспособност в глобалната икономика
• Заетост, социални инициативи и здравеопазване като разширения на Лисабонската стратегия
• Преструктуриране на пазара на труда

Европейският съюз има най-голямата икономика в света. Концентрирането на ЕС върху икономическия растеж през 80-те и 90-те даде път през новото хилядолетие към по-разнообразни цели, насочени към осигуряване на устойчив растеж, социално равенство и подобрено здравеопазване и благополучие на неговите граждани. Чрез създаване на политики и инициативи ЕС търси верния баланс между запазване на конкурентоспособността в глобалната икономика и уважаване на правото за добри работни и жизнени условия на своите граждани. Всяка страна-членка обаче има свои собствени вътрешни политики в областта на заетостта и социалните въпроси, като по този начин принципът за "субсидиарност", заложен в Договора от Маастрихт, връзва ръцете на Европейския съюз по определени въпроси, които са от значение за страните членки. По принцип социалната и здравната политика са отговорност на страните членки на национално ниво.

В този смисъл ЕС играе по-скоро координираща роля, като помага страните-членки да постигнат общи цели, включително равенство, подобряване на работните условия, проблеми на професионалното здраве и безопасността и създаване на мрежи за насърчаване на мобилността на работната ръка. Макар определени всеобщи опасения относно безопасността на храните да дадоха тласък на съвместните дейности през последните години, ролята на Съюза все още е ограничена само до координация, комуникация и подкрепа на научно-изследователската работа. Постиженията на ЕС включват разширяването на Европейската агенция по лекарствата (ЕМЕА ) чрез приемането на новите страни-членки и страните-кандидатки, както и пространни усилия за насърчаване на по-доброто общуване между учените, медиите и обществото.

Най-актуалните инициативи в заетостта, социалните въпроси и здравеопазването са допълненията на преразгледаната Лисабонска стратегия за икономическо, социално и екологично обновление. Лисабонската стратегия си постави за цел да направи ЕС "най-динамичната, конкурентна и базирана на знания икономика в света, способна да осигури устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-добра социална сплотеност, както и грижа за околната среда, до 2010 г."

През 2004 г. бившият холандски министър-председател Wim Kok получи мандат от Комисията да оглави комитета за преразглеждане на Лисабонската стратегия. Комитетът стигна до заключението, че е постигнат малък напредък към целите на Лисабонската стратегия и че Съюзът изживява икономическа стагнация. Отправени бяха препоръки да се обърне повече внимание на икономическия растеж и заетостта.

Партньорството на Комисията по стратегическата инициатива Растеж и работни места се опитва да разреши проблемите, посочени в доклада на Кок. Що се отнася до заетостта, целта е до 2010 г. да се постигне общо ниво на заетост от 70%. Ключовите области включват насърчаване на иновациите, повече и по-добри работни места, приспособимост на работната сила, по-добро образование и умения, инвестиции в научно-изследователската и развойната дейност, подобряване на европейската инфраструктура, ефективен вътрешен пазар и по-добро нормативно регулиране.

Съвместният доклад по заетостта на Комисията от февруари 2007 г. посочва, че безработицата е спаднала от 9,1% през 2004 г., до 8,8% през 2005 г., а заетостта се е повишила с 0,8% през 2005 г. Докладът изтъква също, че трябва да се създадат 22 милиона работни места, за да се достигне целта за 2010 г. Заедно с Доклада за заетостта беше представен и Съвместният доклад за социалната защита и социалното включване, в който се подчертава "необходимостта от напредък в областите детска бедност, активно включване, модернизация на пенсионното осигуряване и достъпа до здравеопазване." Социалният доклад изтъква, че през 2004 г. 16% от гражданите на ЕС са живели на границата на бедността, която се дефинира като 60% или по-малко от средния национален доход.

Новият тласък за осигуряване на растеж и работни места показва признаци на действие: през 2006 г. заетостта в Европейския съюз се е увеличила с 1,4%.

Преструктурирането на пазара на труда е последствие от глобалната конкуренция и промените в определени работни сектори, технологии, които променят лицето на пазара на работна сила, и много други фактори. За да устои на тези промени, ЕС трябва да преструктурира пазара на труда, като насърчава предприемчивостта и конкуренцията. Различни политики, които засягат преструктурирането, са организирани от Специалната група по преструктуриране и чрез стартирането на Форума за преструктуриране. Политиките включват:

• Законодателство, което да осигури интеграция с глобалната икономика, включително корпоративно преструктуриране и осъществяване на социален диалог, както и Политика за промишлеността и предприятията, която да отрази икономическото и технологичното развитие и очакваните промени.
• Ефективна Политика за заетостта, с която да се подобри пазара на труда, да се повиши приспособимостта на работниците и да се увеличат инвестициите в човешки капитал
• Дейности на ЕС по координиране и структурни реформи на икономическата политика
• Финансиране от ЕС
• Политика за конкуренцията, включваща контрол на държавните помощи и регулиране на сливанията
• Външна политика между ЕС и неговите партньори и с международни организации

Двата крайъгълни камъка на политиките за заетостта и социалните въпроси на ЕС са Европейската стратегия за заетост, отнасяща се за създаването на работни места и стратегии за реформи на пазара на труда, и Социалният план, който трябва да осигури възможността ползите от растежа на ЕС да са достъпни за всеки член на обществото и за всеки регион в Европейския Съюз.