eu4journalists

Образование - младеж - култура

1. Към образование и обучение 2010 г.

Stefan Wolff, професор по политически науки от Университета в Бат, говори за началото на "истинска европейска" идентичност. Волф предсказва, че през следващите години Европа ще бъде ръководена от лидери с "по-малко национални несъответствия, по-малко борби в Брюксел и по-голямо единство при определяне на политиките на ЕС". За отбелязване е, че Волф нарича тези бъдещи лидери "поколението Еразъм", по името на популярната програма на ЕС за висше образование ERASMUS.

За 20-те години, откакто беше стартирана програмата ERASMUS, над 1,2 милиона студенти пътуваха до участващите страни, за да живеят и учат. В резултат на това тези студенти се превърнаха в конкурентоспособни играчи на пазара на труда поради своята отвореност към други култури и езици на ЕС, с международно признато удостоверимо образование и всички хараккеристики на космополитното, знаещо общество, което ще бъде въплъщението на ЕС утре.

Важна стъпка в европейското образование беше предприета през 1998 г., когато министрите на образованието на Франция, Германия, Великобритания и Италия подписаха Декларацията от Сорбоната за хармонизиране на висшето образование. Намеренията от Сорбоната бяха разширени през следващата година в Университета на Болоня, най-старото непрекъснато действащо висше учебно заведение в Европа, чрез Декларацията от Болоня. Подписалите се под декларацията 29 представители, всички от европейски страни, полагат началото на така наречения Процес от Болоня за създаване на Европейска зона за висше образование (EHEA ) .

Процесът от Болоня беше допълван през годините от следващи срещи на европейските министри на образованието и различни разработки в Европейската комисия.

• _Декларацията от Прага от май 2001 г. rague _ – добави три елемента към Процеса от Болоня, включващи обучение през целия живот, ангажираност на студентите и превръщане на Европейската зона за висше образование в привлекателна и конкурентна среда за останалата част от света.
• Срещата на високо равнище в Берлин през септември 2003 г. - участниците подчертаха, че висшето образование е обществено задължение със силно социално измерение; поставиха 2005 година като краен срок за разработване на система за стандарти за качество за степените бакалавър и магистър и система за международно признаване на степените и образованията; постараха се да установят силна връзка между ЕНЕА и научно-изследователския сектор; планираха да се направят мобилни националните заеми и безвъзмездни помощи; наблегнаха на ангажираността в студентските организации
• Срещата на високо равнище в Берген на 19-20 май 2005 г. - Зададени бяха целите за срещата на високо равнище в Лондон през 2007 г., включително изпълнението на стандартите и насоките на доклада ENQA и националните рамки за образование; насоки за връчване и признаване на съвместни институционални степени между страните; създаване на възможности за гъвкави методи за висше образование, включително за оценяване на предишно обучение; Европейска рамка за квалификации във висшето образование, признаваща три степени на образование: първа степен, магистър и доктор.

Днес ключов приоритет на Европейския съюз е да стане най-конкурентната и динамична икономика в света, "базирана на знания", която може да постигне устойчиво икономическо развитие с повече и по-добри работни места и по-голяма социална кохезия( Европейски съвет, Лисабон, март 2000 г. ). Европейските правителства осъзнаха, че за да се постигне тази цел, е необходима фундаментална модернизация на образованието и системите за обучение. През 2002 г. те си поставиха за цел до 2010 г. Европа да бъде призната като световен лидер в качеството на образованието и системите за обучение.

Министрите на образованието се договориха до 2010 г. да бъдат постигнати три основни цели в полза на гражданите и ЕС като цяло, по програмата Образование и обучение 2010 г. :

• да се подобри качеството и ефективността на образованието и системите за обучение в ЕС;
• да се осигури достъпността им за всички;
• да се отворят образованието и обучението към по-широкия свят.

За постигането на тези общи цели, те договориха тринадесет конкретни цели, отнасящи се до различните видове и нива на образование и обучение ( формално, неформално и неофициално ), насочени към реализиране на учение през целия живот. Системите трябва да се подобрят по всички фронтове: обучение на учители; основни умения; интегриране на информационни и комуникационни технологии; ефективност на инвестициите; езиково обучение; учение през целия живот; гъвкавост на системите, така че да станат достъпни за всички, мобилност, гражданско образование, и други.