Кратък справочник за ЕС
3. В бъдеще
Днес, след като ЕС нарасна на 27 страни с нови потенциални членове, той има нужда от по-рационална и ефективна система за вземане на решения. Но разпоредбите трябва да бъдат справедливи за всички държави членки, стари и нови, големи и малки.
Всяка страна в ЕС има определен брой гласове, които може да упражни, когато Съветът на министрите приема решения. Народът на всяка от държавите също избира определен брой членове в Европейския парламент. По традиция този брой отразява относителния размер на населението на страната.
На 29-и октомври 2004 президентите или премиерите и министрите на външните работи на 25-те държави-членки и трите кандидат членки Румъния, България и Турция на заседанието в Рим подписаха Договор за създаване на конституция за Европа. Процесът на ратификация на договора обаче беше усложнен, когато френските и холандските граждани го отхвърлиха на референдуми, проведени през 2005 г. В ЕС това забавяне беше използвано предимно като възможност (и катализатор) за размисъл: как оттук нататък европейската интеграция да се осъществява по начин, който позволява на гражданите, гражданското общество, социалните партньори, националните парламенти и политическите партии да участват в процеса и да чувстват, че възгледите им са взети под внимание.
Съдбата на конституцията е интензивно обсъждана по време на председателството на Германия през 2007 г., след което беше обявено приключване на обсъжданията. През март, 50- годишнината на Римския договор, всички държави членки приеха берлинската декларация, изтъквайки намерението си за общо съгласие около нов договор. На Европейския съвет в Брюксел, през юни 2007, 27 държавни гласи и министър - председатели се съгласиха върху основните положения на нов реформиран договор, който да замени отхвърлената конституция. Съветът изрази надежда, че новият договор ще създаде възможност Европейският съюз да посрещне предизвикателствата на 21 век и да осъществи истинския си потенциал.
Окончателният текст на Договора беше утвърден по време на неформален Европейски съвет в Лисабон на 17 18 октомври 2007 г. Официалната церемония по подписването се състоя в Лисабон на 13 декември 2007 г. ( и с това ЕС излезе от кризата, последвала френското и холандското отхвърляне на Европейската конституция). Ако бъде успешно ратифициран от всички страни членки Договорът за реформа ще влезе в сила преди следващите европейски парламентарни избори през 2009 г. Повечето държави се надяват да приключат процеса в началото на 2008 г., като договорът бъде ратифициран от националните парламенти. Ирландия е единствената страна, която ще проведе референдум, поради конституционното изискване за народен вот.
Новият Договор от Лисабон се фокусира върху необходимостта от модернизация и реформа. Неговата цел е да направи разширения Европейски съюз по-демократичен, отговарящ на очакванията на гражданите за отчетност, прозрачност и участие и по- ефективен да се заеме с днешните глобални предизвикателства като промяната в климата, сигурността и устойчивото развитие.
Ключови институционални промени и важни промени в политиката:
- Постоянен Президент на Съвета да председателства срещите на върха на ЕС за две години и половина, вместо съществуващата шестмесечна ротация,
- по-прозрачна система на гласуване, която се основава на правилото за двойното мнозинство за решенията на Съвета (квалифицирано мнозинство, което се изразява в 55 процента от държавите членки и 65 процента от населението на Европейския съюз в подкрепа на предложеното европейско законодателство). Поради силното противопоставяне на Полша, новата система на гласуване ще се прилага от 2014 г.;
- постът Върховен представител на ЕС по външните работи и политиката за сигурност, който ще замени сегашния пост на Върховния Представител по външните работи Хавиер Солана и на комисаря по външните отношения;
- намаляване на броя на Комисарите от 27 на 15 през 2014 г.;
- намаляване на броя на депутатите в Европейския парламент на максимум 750 ( най-малко 6 и най-много 96 за страна);
- засилване на националните парламенти, като им се дава правото да се основават на принципа на субсидиарност ;
- единно юридическо лице за ЕС;
- клауза за оттегляне, която дава възможност за напускане на ЕС;
- разширяване на гласуването чрез квалифицирано мнозинство до 40 политики (главно тези, свързани с убежище, имиграция, полицейско сътрудничество и съдебно сътрудничество в наказателноправната област;
- ангажираност с новите предизвикателства, като промяна в климата и енергийна солидарност ;
- Хартата на основните права става законово обвързваща.